Фондация за реформа на местното самоуправление и 27-те граждански организации от областите Смолян, Пловдив, Пазарджик, София, Хасково, Кърджали и Стара Загора – учредители на ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА за контрол на управлението

 

Три от гражданските организации от секторите литература, изкуство и наука, които са с най-много извънстолични членове,  Ви поздравяват за прекрасния проект - „НПО - надеждни партньори за развитие” на Фондацията за реформа в местното самоуправление, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет” и впечатляващите резултати от изпълнението му.

Основание за подобна оценка ни дават създадените продукти – анализи, модели и др., които следим от старта на проекта и вече ползваме, но и личните ни впечатления от анализите и дискусиите на Кръглите маси и заключителната ви Конференция, проведена на 10 юли 2009 г. в гр.Пловдив.

Сдруженията ни, освен граждански организации, (регистрирани по ЗЮЛНЦ), са и професионални организации за колективно управление и защита на авторски права, (регистрирани по Закона за защита на авторски и сродните му права). Резултатите от дейността на НПО в секторите изцяло зависят от доброто взаимодействие с централната, местните и съдебни власти, от които зависи изпълнението на действащите закони, осигуряващи функционирането на творческите сектори.Наблюденията от дългогодишната ни работа дават основание да подкрепим оценките, съдържащи се в Декларацията-обръщение към гражданското общество в България. Особено одобрение заслужава целта на основаната от Вас ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА - контрол на управлението в България. Такъв в секторите литература, изкуство и наука  липсва, въпреки многогодишния натиск и конкретни действия от страна на част от гражданските организации. Влошаващата се ситуация, (особено след 2000-на година), е илюстрация за това.

Ето защо, нашите 3 организации се присъединяват и са готови да работят активно в ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА.

За начало на сътрудничеството ни, предлагаме на вниманието на ФРМС и ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА:

(1.1.) Оперативна програма „Административен капацитет” е предназначена и за гражданския сектор. Поради това, че НПО не се допускат да кандидатстват с проекти по редица важни мерки за добро управление, като: „Прозрачна и ефективна съдебна система”, „Компетентна и ефективна държавна администрация”, „Подобряване обслужването на гражданите и бизнеса …” и др., гражданският сектор няма възможност за реално участие.

Това доведе до управленския абсурд: централната, местните и съдебната власт да се контролират и самооценяват (?!); Този абсурд, само през втората година от изпълнението на ОПАК струва 55 млн.лв., с които се финансират проекти на публичната власт, докато за гражданския сектор са предвидени само 4 млн. лв. , (позволяващо да бъдат финансирани не повече от 40-50 проекта на НПО); Допълнителна бариера пред гражданските организации са и високият минимален праг за финансиране и изисквания финансов капацитет, който трябва да имат НПО – неприемливо висок за България, след като доходите, които са средно 10 пъти по-ниски от тези в държавите от ЕС-25.

Посочените, а и други критерии за НПО в ОПАК не позволяват на гражданския сектор като цяло да заеме мястото си на партньор в управлението, а само на определени организации. Това пречи на здравословната конкуренция между българските НПО, на развитието им, но и на усвояването на еврофондовете. По тази причина предлагаме спешна актуализация на ОПАК. (В случай, че не бъдем подкрепени, организациите ни биха атакували изискванията в Комисията за защита на конкуренцията, но поради напредване изпълнението на ОПАК, смятаме, че резултатът ще бъде много по-малък, отколкото да бъде предложено въпросът да се внесе в оторизираните евроструктури). 

 (1.2) Въпреки спорните стратегии за развитие за някои сектори на икономиката, те присъстват във всички български програмни документи, в това число и в Оперативните програми за насочване и усвояване на европейските фондове.

Липсата на национални стратегии за секторите литература, изкуство и наука по времето на създаване на Оперативните програми, каквито няма и днес, по вина на иституциите [1]практически изключи тези сектори от възможност да кандидатстват с проекти; Това, освен че обрича на застой 3-те творчески сектора, пречи на най-ползотворното насочване и използване на еврофондовете и националното съфинансиране. В това число и на сектори, които функционират с продукти, създавани от творческите сектори като туризъм, (особено културния, който има шанса да даде шанс на всяка община и промени състава на чуждестранните туристи), издателствата, мрежата от ТВ-канали и др.

Тъй като беше направено широко допитване с всички европейски държави за създаването на първата общоевропейска Стратегия КУЛТУРА основните цели и приоритети са вече формулирани; Традиционните български цели и приоритети, до голяма степен - също. Така че, специализираните организации, заедно с НПО с доказан принос за управлението, като ФРМС, може да подпомогнат институциите да придвижи решаването на един нерешен национален проблем. 

Прекият резултат би бил – по-големи възможности за всички НПО в страната за проекти, както и че публичния и гражданския сектор – на всички нива ще разполагат с основните приоритети в трите творчески сектора, което засяга на практика и най-малките общини; Но също и - по приоритети като културен туризъм и рекламата за него, ще спре разхищението на средства в непроизводителна посока. 

 (ІІ) Сътрудничеството, което може да бъде осъществено и в момента в рамките само на ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА, (без да е необходимо финансиране):

(2.1.) Нашите 3 сдружения са в състояние да осигуряват периодично информация на НПО от ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА по важни, според нас въпроси. И в случай, че бъдем подкрепени – да предложим подходяща форма за участие на НПО от ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА.

Някои от проблемите, които поставяме на вниманието ви, са национален приоритет, след като засяга не само всяка община, но и всеки гражданин – като например - подобряване на образователната среда. Медийната среда, в която растат младите - един от трите съставни елемента на образователната среда (заедно с училището и семейството). След като младите хора в България прекарват пред ТВ-екраните повече часове, отколкото в училище, е ясно, че качеството на образованието само по себе си важно, е в пълна зависимост от качеството на медийната среда. Така че качеството на ТВ-програмите става толкова важна, колкото е реформата в образователната система. За България има и редица други причини, налагащи спешни действия като - увеличаващото се насилие, проявявано от млади хора и дори деца, самоубийствата, в това число сред младите, по което България е на първо място в ЕС, (водещо до повече жертви, отколкото катастрофите по пътищата) и др. 

След широко допитване до всички държави членки, Европейският парламент и Съвета, най-накрая, решиха проблема законодателно - с чл.1(3) на Директива 2007/65/EO: „ Аудиовизуалните медийни услуги са колкото икономически, толкова и културни услуги. Тяхното нарастващо значение за обществото, демокрацията – по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мнения и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагане на специфични правила към тези услуги”. Директивата, с недвусмисленото име - „Директива относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащите закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на телевизионна дейност” трябва да бъде транспонирана в българското законодателство „не по-късно от 11 декември 2009 г.” За това разполагахме с 2 години, което въпреки натиска на гражданските организации в секторите ни, не бе оползотворено. В резултат - през м.май и м.юни 2009 г. бяха гласувани 2 изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията. До работа по тях гражданското общество не бе допуснато, в това число и повечето от професионалните организации от творческите сектори.

Тъй като и сега действащият закон включваше критерии, имащи за цел младите българи да растат в преимуществено българска и европейска медийна среда и насилието в програмите да бъде снижено. Вместо това то е в недопустими размери, порнографията продължава да изумява чуждестранните ни колеги, въпреки че създаването и разпространението на порнопродукти е забранено от наказателните закони на европейското право от години. Нископробните развлекателни програми и чалгата е значителна част от програмите дори на медиите, с претенции да бъдат национални. Това съсипа таланта на поколения млади български изпълнители и автори. Още по-тревожно е, че младата българска аудитория, която е в процес на формиране на навици за организацията на свободното си време, от което зависи реализацията й, деградира със същите темпове. Въпреки това - няма отнети лицензи за ТВ-каналите, излъчващи по 8 часа в денонощието порнография, нито санкции за недопистимо високо ниво на насилие. Поради което - няма как да очакваме, че българският регулаторен орган - Съветът за електронни медии (СЕМ), ще създаде сам изискваните „специфични правила”, а още по-малко – сам, без граждански натиск ще ги наложи на ТВ-каналите.

В оставащото малко време, смятаме, че гражданският сектор има възможност да се намеси за промяна на няколко български закона, за да е гарантирана законовата основа – критерии и адекватни санкции при неспазването им. Още повече, че европейската Директива задължава до декември 2011 г. Европейският парламент да разгледа обобщен доклад как действат промените на законите в държавите от ЕС и налагат ли се още промени, означаващо, че България трябва да бъде готова с оценката в началото на 2011 г.

(2.2.) Нашите 3 сдруженията се нуждаят от вашето сътрудничество за установяване броят на носителите авторски и сродни права, които работят и живеят в общините.

 Сдруженията в България от нашия тип – над 20 на брой дори не са стигнали до всички правоносители в България. Доказателство за това е фактът, че в тях членуват не повече от 20 000 души от София и много малко от страната, докато само през последните 20 години в средните и висши училища в сектора изкуство са се дипломирали над 40 000 души, (без да отчитаме завършилите други средни и висши училища, които се реализират в секторите литература и наука; С което частично отговаряме на въпроса: Гражданско общество без граждани?)

Поименното установяване носителите на авторски или сродни права в дадена община, (което може да се направи с медиите и читалищата, където те основно публикуват и се изявяват) е възможност за следващи стъпки на нашите 3 специализирани НПО в конкретните общини, членуващи в ГРАЖДАНСКАТА ЗАДРУГА, Смятаме че за вас, това ще допълни картината на проблемите във всяка община, но и ще промени представата ви за възможностите на всяка една община. В случай, че НПО от ЗАДРУГАТА приемат приемат предложеното сътрудничество – пряко ще подпомогнат и конкретни свои съграждани за включването им в професионалните им гилдии и защитата на правата им. Но също и -да финализираме една важна задача за творческите сектори.

Подробностите се съдържат в Информацията и приложенията към нея стравки, които подготвихме за вашите НПО:

1.1) Информация за общ за всички автори в страната проблем – достъпа на правоносителите от общините до професионалните граждански сдружения (регламентиран законодателно, но поради лошо управление нереализиран) и

1.2) Справка с текстове от българското законодателството по разглеждания в информацията проблем.

2) „Директива относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащите закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на телевизионна дейност” (Директива 2007/65/EOв превод на български език).

 

● Сдружение „Нехудожествена литература - България”- nonfiction.literature@mail.bg

Почетен председател на сдружението - Евгения Божилова, председател на УС– Здравка Сиракова

● Сдружение Европейска агенция за защита изпълнителските, продуцентски и авторски права (ЕАЗИПА) – eazipa@abv.bg, председател на УС – Кирил Икономов  

председател на УС - Здравка Сиракова

 

мобилен 0899/15 35 67, тел/факс.: 02/ 470 47 38

пощенски адрес: София 1303, Зона Б-5, бл.8, вх.Б, ап.91 – партер

офис: София 1000, ул.Г.С.Раковски № 108, етаж ІІ, стая 2006, (ъгъла с ул.Гурко,Сградата на Научно-техническите съюзи – до НАТФИЗ/ВИТИЗ)

 

---